"Подножието... " не остава снишено до индивидуални или колективни комплекси, или до 'просто поредната' мрачна диагноза на уморената нашенска следмодерност... Културната основа, тук, не задължава непременно читателя с оптиката на знаещия, понеже 'вътъкът' на апокалиптичното удържа рецептивно 'продължение' в кода на изстраданите познания. Кризисното най-сетне е намерило езика, на който да се самоизговори! Затова и не припознавам мрежата от реминисценции (които – на разните равнища интертекстуалност – задават още семантика и още емоционална температура) като "херметично преднамерена" или като 'книжна' ерудиция...
Ако "вкусът" на тази книга отключваше в прочитите ми една по-висока 'синестезийност' (и като фоника, като цвят...), читателската ми оценка би се изстреляла към възможно най-високата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар