Много цветна и дишаща, достатъчно неравна, за да не е скучна (като застъпени поетични традиции), но също така и – с ясна (в структурираността си) посока и градация на "посланията"... А по-ценното – книгата е неправдоподобно пълнокръвна в простодушното си следотърсачество; взряна – през лично(стно)то – в универсалната люлка на човешкостта (в битието, но и в инобитието и), преди и отвъд „римския” мост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар