Читателската ми 2010 (brevi manu)

Повечето ценни ми текстове*, които довя читателската година, не са ‘строени’ в книги, някои от тях няма и да бъдат скоро** (а други вероятно и въобще ‘няма да бъдат’ – нито „в”, нито „извън” възможно хартиено тяло); отрадно обаче, има все още книги, и книги, та – нека обобщя годината си и с малко наблюдения, ‘с късата ръка’ (вкл. под черта)... Личният ми ‘топ’ е по-беден, ‘количествено’ поне, от този за 2009. Без неудобство признавам – в него няма наградени, няма даже и номинирани, примерно за конкурса „Иван Николов”, защо*** ли... Вкратце, ето оказалите се откровение, през кухата кост и до самия ми ‘съсъд’:

„Пого 2 – 11 години по-късно“ на Райна Маркова/„Либра Скорп”
„Пого 2” не ми позволява да я мисля в просто паралели с/чрез Уелш, нито ‘посредством’ др. някакви 'художествени/надхудожествени' аналогии, комплексарски изопнали показалеца си към предпоставени (с цел "съизмерване"), придърпани „отвън” модели; предпочитам и препрочитам (вкл. и преструктурирането) през „тук”, в собствената му тоталност; достатъчно ми е и само разпознатото астматично дишане на отвесния човек, на този с космите, наелектризирани в ноосферата на Подмяната... (същият, дето май ‘не е оттук и е замалко’ сред „пушеци(те), мъгли(те), спрейове(те), страхове(те)”).

"Снимки на деца" на Владислав Христов/ "АРС"

Понеже даже и само самосъзнателното жанрово ‘самоопределяне’ като кратки прози ме впечатлява – "самосъзнателно" доколкото е отказ на самата книга да бъде чиста проба „поезия”. Впечатлява ме, така щото поезия’б.г., в понятното си, но вече смешно паническо бягство от несръчно римувани сладникавости и орнаментален сантимент, напоследък невям е на път да бъде превърната в досадливо многословещо и доволно (само)профаниращо гъмжило локутивни актове, толерирано от ‘дежурни’ конкурсни нормописци и пренапоително торено от ‘идеологическия’ лит.(ера-турен) опонент... (които актове, в ‘протоплазменото’ си състояние пораждат често – в добрия случай – и прилична проза, но... това е отново отделна тема). Всъщност... впечатлява ме, понеже книгата предлага пак повече, и още повече въпроси за размисъл.

„RES (или палеонтология на поетическото тяло)” на Валентин Дишев/ “Изток – Запад”

 Не само защото и в съдържателното си битие, и чрез самата си концептуалност (органически единно) иде да напомни сякаш: за да има поезия, ‘римите’ (било то и сръчни) нито са единствено, нито пък са достатъчно или задължително условие. И – за да има поезия, ‘мисловните арабески’ (било то и завидни) нито са единствено, нито са достатъчно или задължително условие. И – че в поезията (когато я има), както и в читателския досег с поезията (когато го има), и независимо дали словесните ‘обеми’ са минималистични или плеонастични –  непременно ги има другите честоти, ритъмът ‘на върха на косъма’... има отвесът на човешкостта, неслягащ по хоризонтала, има я исихията, има юген (не само в „Другата книга”, приложена в един от възможните варианти на „RES ...” и в тези ми твърдения, подчертавам, не ще е оправдано пак някое ровичкане за тежнения – я към ‘византизъм’, я към ‘нещо си японско’). Всъщност – повече, и далеч повече от това – и има, и носи.

„A+(положителна)” на Даниела Михалева/„АРС”
Намирам, че е обнадеждаваща и**** тази среща  – със симптоматиката си на екстатична (и търкаляща ме между казано и речено) образност, а и с толкова мъдро сдържан (емоционално) изказ. 

------------------------------------------------------------

*Тук няма да имам предвид несъмнено ценните събития в превода (Борхес, Музил, поезия на Кортасар за пръв път на бг и т.н.), както и на тези в хуманитаристиката.

**Изключение е пътуващият вече (от последното десетдневие на декември) „Дизайнерски сняг” на Нели Добринова – надявам се по/около Коледа да ме навали.

***Защото дори там ми е трогателно разпознаваема все същата изумително ‘уморителна’, а не просто изморителна тенденция, налагана навично от ‘каноносъздателите’ на литературния ден: представите „що е туй поезия” да се свеждат (‘нормативно’ кажи-речи) все до едната представа  („единствено до”), или даже по-лошо - изборът да се предопределя от "представи" за авторски имена, вместо за книги.

**** ”и” – понеже 2010 ми предложи и още добри книги (по-горе се спирам на тези, очертаващи ‘гръбнак’ на видяното ми).