Дванайсет странстващи разказа, Габриел Гарсия Маркес

Пренапоителното говорене – за удоволствието от четенето на Маркес, за обяснимото любопитството към предговора, написан от самия автор (и непривично осветляващ, този път, как е „...неутолим и изгарящ (...) писателският порок”), или пък за отличното библиографско изпълнение – ще е вероятно излишно... Маркес си е Маркес.
            И все пак, елегантната простота на дванайсетте разказа –12 кратки истории за латиноамериканци в Европа, писани в продължение на 18 години и отново‘трансформиращи’ публицистиката във висока литературна условност, създава, тук, по-специфична атмосфера в сравнение с романите на Нобеловия лауреат от 1982. Латиноамериканските персонажи, ‘населяващи’ центровете на европейската цивилизация по страниците на тази книга, създават още една интересна смислова корелация и отварят поле за апокалиптичното („Самолетът на спящата красавица” „Седемнайсет отровени англичани”, „Следата от кръвта ти по снега” и т.н.)...
            Характерното усещане за пулсирането на живота сякаш в самата сърцевина на магически, ‘сюрреалистични’ събития, отново е забележимо, но някак по-концентрирано...