Съ-битийностите в читателската ми 2011, вкратце съвсем, очертаха ето какво:
Емилия Дворянова с “Освен литературата” и Иван Теофилов с „Вселената на яйцето” (текстове, които нямаше как да ‘прибера’ в традиционното понятие ‘есеистика’).
В преводната хуманитаристика /също ”хуманитаристика” в доста широчък смисъл/ се открои заглавието “Нихилизъм и еманципация” от Джани Ватимо на изд. “Критика и хуманизъм” – в родната: „Постмодернизмът. Българският случай“ от Г. Симеонова-Конах (изд.“Изток-Запад“).
В прозата – безспорното „Възвишение” на Милен Русков...
Впрочем личното ми впечатление е, че 2011 бе забележителна година за българската поезия. Между ”Дизайнерски сняг” на Нели Добринова (от началото на читателската 2011) и концептуалната „Ще” на Васил Видински (в самия и край), се появиха книги, които – подозирам – в различни аспекти тепърва следва да бъдат „догонвани” – и в по-специалните литературоведчески, и дори – в само ‘наивно чувствения’ си смисъл: „Андрогин” на Ясен Василев (изд.„Пергамент”), “Пауза” на Яна Пункина (изд.”АРС”), „Наивно изкуство” на Марин Бодаков (изд. „Жанет 45”), „Ортелий” на Валентин Дишев и „Когато се завръщат еднорозите” на Петър Чухов (изд. ”АРС”).
И една преводна поетична книга на изд. “Стигмати”, която изключително харесах: “От само себе си опасно” на Димитрис Аллос в превод на Яна Букова...
Емилия Дворянова с “Освен литературата” и Иван Теофилов с „Вселената на яйцето” (текстове, които нямаше как да ‘прибера’ в традиционното понятие ‘есеистика’).
В преводната хуманитаристика /също ”хуманитаристика” в доста широчък смисъл/ се открои заглавието “Нихилизъм и еманципация” от Джани Ватимо на изд. “Критика и хуманизъм” – в родната: „Постмодернизмът. Българският случай“ от Г. Симеонова-Конах (изд.“Изток-Запад“).
В прозата – безспорното „Възвишение” на Милен Русков...
Впрочем личното ми впечатление е, че 2011 бе забележителна година за българската поезия. Между ”Дизайнерски сняг” на Нели Добринова (от началото на читателската 2011) и концептуалната „Ще” на Васил Видински (в самия и край), се появиха книги, които – подозирам – в различни аспекти тепърва следва да бъдат „догонвани” – и в по-специалните литературоведчески, и дори – в само ‘наивно чувствения’ си смисъл: „Андрогин” на Ясен Василев (изд.„Пергамент”), “Пауза” на Яна Пункина (изд.”АРС”), „Наивно изкуство” на Марин Бодаков (изд. „Жанет 45”), „Ортелий” на Валентин Дишев и „Когато се завръщат еднорозите” на Петър Чухов (изд. ”АРС”).
И една преводна поетична книга на изд. “Стигмати”, която изключително харесах: “От само себе си опасно” на Димитрис Аллос в превод на Яна Букова...
Няма коментари:
Публикуване на коментар