За "Разходка през стените"

Понеже ‘фактурата’ на тези двайсетина текстове от „Разходка през стените”/ П.Г. Кънев, „Сиела”,2009, ми отключва и емоция, и размисъл (успешно по-често, а това хич не е малко), книгата си струваше замислянето и мисленето, и разхождането "през стените' (извън какъвто и да било опит да я ситуирам - във вълната „емигрантска литература”, примерно)...  Вглеждащите се в „пластмасовата цивилизация” сочещи сюжети (не остроумничещо сочещи обаче... нито пък самозадълбаващи посоките на горестен лиризъм, както при един В. Пасков, да кажем) са досами границата между 'фикция' и 'действителност' (на апокалиптичното ръбче), но съвсем определено не носят обичайната претенция на 'езиковия експеримент', а в очаквано „неочаквания (им) край” не виждам класическото намигване ала'О.Хенри. И наспорти уверенията, че книгата (препоръчана ми и от приятелка, чието мнение ценя) се чете бързо – четох бавно, с прекъсвания... Изглежда при писането е липсвала „рецепта”– това ми се понравя...