Вкратце: повече ми импонира ироничната (по томасмановски) протяжност в "Джобна енциклопедия на мистериите", но... макар и по-пъргава (и доминирана от "робска веселост" - ако заемем определението от оня немец), "Захвърлен в природата" си беше несъмнено удоволствие. Пък и интелектуалното, в случая, не е претенция – клони към малко-нещо пикарескова бъбривост, която виртуозно забавлява без да е дразнеща...
Няма коментари:
Публикуване на коментар