ЮГЕН ЛАБОРАТОРИЯ


За играта и поезията на нано ниво

             За новосъздаващият се жанр, потърсил ‘отдалечени’ естетически опори в принципа „юген”, вече са правени опити да се разкаже на повече хора. Ето още някои факти, "документиращи" актуалното му състояние към момента: над 20 активно пишещи български автори са вече „опитвали” формата; ред двустишия са публикувани в англоезични издания като: Four and Twenty, Sketchbook и LYNX, а появилите се в родното интернет пространството са стотици…
            Тук няма да описвам жанрообразуващите механизми в неприключилия експеримент – само си позволявам бърз поглед към още една негова спонтанна форма на живеене... Закачливо я нарекохме „нано лаб”: „нано” – понеже в словесната си пестеливост двустишния жанр е като "нано-частица" сред останалите поетически жанровe и  „лаб” – заради
работилничката, приютила „лабораторните” поетически "игри". Самоиндуцираната енергия на участващия в един подобен „нано лаб” – онлайн, в реално време – създава всякога различни, но отворени към Другия пишещ, светове за размисъл. Думата, в случая, е „като капка, паднала от високо. Разбива се на пръски, всяка полита в различни посоки и никоя не е по-ценна или по-малоценна от останалите. Но ако някоя пръска се забелязва повече, последвана е от повече "посестрими" (Радостина А. Ангелова).
            И – да, „в крайна сметка и тук иде реч за писане – нещо, което изначално предполага да е духовно занимание – и като такова, би трябвало да доставя удоволствие” (Г. Милев).

Фрагменти от поредния поетичен „лаб”:
*
Лю-лю, орехче
Палечки – надеждите

В.С.

*
Черупка в бързея
Лодка за богомолки

Р.А.

*
лодка за богомолки...
да се кача ли
Г.М.

*
В тръстиките - вятър
Свобода от името

В.С.

*
Гледам с бялото –

зелено, червено
Р.А.

*
тръстика съм
видим само за вятъра

Г.М.

*
Под петата - свлачище
Летящо килимче

В.С.

*
летящо килимче
изборът – мой

Г.М.

*
Нищи ли нищи

Господ – даракчия
Р.А.

*
Царевични коси
От кочан – кукла

В.С.

*
Кочан в гърлото
Дядовата дамаджана...

Р.А.

*
кукло на конци -
кой те сресва?

Г.М.

*
Дърво сред океана
На върха му – череп

Р.А.

*
Висящи гроздове

Светлини над руината
В.С.

*
газя нагоре
дълбоко е синьото

Г.М.