Книгата ми остави усещане за документален филм – онази не-условност с вкус на непосредствено правдоподобие, който след класическия роман на XIX век е рядко постиган, даже когато е осъзнато търсен.
Рагде наистина никъде не губи мярата, не превръща повествованието си в трилър или в черна комедия (а "материалът", спокойно да би могъл да се хлъзне към 'вербуване' и на такива форми)... Изумителна овладяност – не само на вниманието към детайла ("северняшка", може би)...
Рагде наистина никъде не губи мярата, не превръща повествованието си в трилър или в черна комедия (а "материалът", спокойно да би могъл да се хлъзне към 'вербуване' и на такива форми)... Изумителна овладяност – не само на вниманието към детайла ("северняшка", може би)...
Няма коментари:
Публикуване на коментар