„Преддверието на светлината” (избрано) от Сен-Джон Перс

Само на първи поглед не би се очаквало да се впише в предпочитания ми поетически ‘синтаксис’ (заради плеоназма, разбира се). Текстове като тежки плавателни съдове, но каква покоряваща мощ на умението да обхванеш: прииждащи и прибиращи се вълни на мисловността, талази културна памет, преливащи през (‘потапящи’ даже!) тривиалното усещане за хронотоп...
Всъщност тук плеоназмът е резултат от тежнението обектът /”материята” да се обзре и всепроникващо обхване в живата си дишаща цялост (вместо линейно да се поднесе поредната фрагментарна визия на фрагментиран субект) – тежнение ‘органическо’ дотолкова, че и настояванията на Нобеловия лауреат от 1960, писането му в генеалогията си да е встрани от контекста на фактори, конструиращи културен (и литературен) процес, откънтяват в читателското ми ухо далеч не несъстоятелно...