“Небитие” – Галя Радева

Опитът за вглеждане/вторачване в 'патоанатомията' на без друго видимото, ми се видя претрупан (на места – затрупан) от многословие; мотивите – преобговорени, изказът – често декларативен.
Отпратките към литературни образи и културни традиции 'полягат' на правите връзки, и – целейки се (осъзнато, може би) в непоетичното, застиват на равнището на трафарета. Предвидима, а затова и доскучаваща едноплановост...

Общото ми впечатление от книгата би спечелило при един по-скромен обем.