Перо и път
A Feather of Fujiyama. Bozhidar Pangelov. Hammer & Anvil Books
Че емпирията и нейният времево-пространствен континуум нямат шанс да изчерпват „реалността” в „мястото без място”, е не просто запазен знак на една естетика... След „Делта” (Омофор, 2005), „Момичето, което” (Арс, 2008) и “Човекът, който” ( Пергамент, 2009), двуезичната "Перо от Фуджияма" (Hammer & Anvil Books, 2013) включва текстове, мислими като представителни за писането на поета. Така щото „...този дивен,/ превъзходен свят/ остава/ риба” , а и „Храмът – винаги е/ неподвижен”, просветите през звъна на „бамбукови пръчици, паяжина на слънцето” са. "Перо от Фуджияма" разтваря докрай конотативните пера на аскетично "остранение" в пиршествата на окото и ухото. Без ‘багажа’ на книжното си тяло, такава книга пътува най-далече (впрочем: колко са книгите с поезия, проговорили и на български по ‘силовите линии’ на Amazon?) ...
Перото няма как да бъде сбъркано (поне от запознатите със случващото се в поезията у нас през последните десетина години) с друго нечие.
Кротост в неведението, която поразява с чистотата и с честотите на изначално в естеството си проницание...
Избягвайки от шума около, случайно или не, прочетох между хайку-то и този отклик. Прочие твърде е как да кажа, странно последното изречение, може би защото изпитвам естествено недолюбване към всяко проглеждане в..и някъде. Естествено е, че се радвам и ти благодаря за кроткостта на този поглед. Някъде измежду шумата...(на есента)
ОтговорИзтриване)) мислех си: "странно" е, поради естественото ти недолюбване на проглеждане към проглеждания "в / и някъде", та - отвъд шумата: държа си на изречението,
ОтговорИзтриванеаз благодаря