Ценя някои погледи (и особено – поанти), бдителни за смислоносещ детайл в обичайните 'фотоси' на видяното, но автентичността на знаково доловеното (толкова осезаема при дебюта на автора) се е попретопила в отработени жестове на загребваща – недотам дълбоко – в културния цитат ирония... (и опазвайки граници, поетическата визия сякаш видимо 'преговаря' с крехката им подвижност, вкл. при заглавието). На свой ред – такава една 'мозайка' при композирането прави книжката и четивна, и доста пъргава за вкуса ми. Все пак, текстовете не носят предзададена умозрителност... затова ги отнасям към по-добрите (според мен) литературни практики.
Няма коментари:
Публикуване на коментар