Нищо повече от добро занаятчийство... Каквото и би следвало, май, да очаквам от книга, шумно рекламирана като "изненада" и "феномен", и удобно разположена в комерсиалната десятка на най-добре продаваните френски автори за 2009 г.
Барбери несъмнено ловко се придържа към формулата: мелодраматизъм + изящество (същото онова изящество, което по навик наричаме 'френско', двоумейки се все таки, дали да не го назовем 'японско'); плюс заиграване с Хусерл и Лакан и т.н. (флирт, на свой ред разпознаваемо заземен в мелодраматичната 'матрица', която сме свикнали да наричаме "женска литература")...
Удържа ме в прочита нишката на тегавото напомняне за тенденцията ("видима", както изглежда, по разни географски и културни ширини) духовният аристократизъм да се свива 'до бодливо кълбо', да се маскира, да мимикрира и пр. Пак - доволно предвидимо четиво...
Няма коментари:
Публикуване на коментар