Преди книжното тяло на „Маргьорит... ”

”Маргьорит (и други регистри)”. Валентин Дишев. АРС, 2013

 

След „Четири” и „RES...”, отгледали концептуалността на „Ортелий”, мисля си, тежките корени, изговорени там, ще са още по-видими в "Маргьорит...". Видими за мнозина – оттатък животописи и идентичности, оттатък ‘низите’ на вещ-но обзрими кодове...
Докато снова в тези си очаквания (след запознанството с виртуалната 'протоверсия' и преди да се срещна с окончателния вариант в книжното тяло), смигва ми кратката авторова бележка: „...не търсете...  аналитична проследимост, (...), Юрсенар е само името на една отвъдност, (...) отвъдхоризонтното, което прави възможен самия хоризонт”.
Знаейки за тържеството на мелоса в писането на поета, сигурно щяха да ми се видят излишни предупрежденията, че и тази книга не е някакъв ребус, решим през сultural studies (впрочем „ребус” е аблатив на res); щяха – да не беше податливостта ми към чаровете на „ана́мнес” и скритите цитати...
Казано вече съвсем извън каламбурите: че проглас-ът, ехо-то, отглас-ът и хор-ът не са просто бутони към версиите на няколкото „езика”(няколкото поетики, през които паралелно се изговарят смислите) в книгата, също е повече от очевидно, та... За живия нерв на безусловната поезия – очаквам с „...регистри”-те да се стигнем (с въвод-а и изход-а им, а и с ‘изместванията’ през ударение и тире).