Чете се ‘на дъх-два’, стига да не се плашите от обема, от думицата ‘класика’ и да клоните към интелектуална сгъстеност, встрани от постмодерните/шизофернни епигонствания 'пост-Пруст-и-Джойс'...
Към 1500 страници /превод за пръв път на бг/ са си пир; и мислех си - в гробовната си веселост като ироник, в личната ми скала, Музил не успява да "детронира" само благия Т. Ман (а като утопист – може би, единствено големия Хесе)...
Към 1500 страници /превод за пръв път на бг/ са си пир; и мислех си - в гробовната си веселост като ироник, в личната ми скала, Музил не успява да "детронира" само благия Т. Ман (а като утопист – може би, единствено големия Хесе)...
Няма коментари:
Публикуване на коментар