Oще в заглавието, ироничният апостроф около определението „обикновени” изглежда достатъчно прозрачен. Няма риск, струва ми се, една друга читателска таргет група фатално да се подведе, че тези 13 разказа продават бг весификация на съвременна ‘кримка’. Повествуването дори не се преструва, че ще фабулира посредством формулите на ‘занаята’. Трафаретите на жанра са иронически снети в подвижен диапазон: от шаржиране на героите протагонисти (Главният, Младшият, Поетът) - до окарикатуряване на жълтеещата втренченост в злободневното въобще, но... размитата граница между „виновност” и „невинност” отвежда към етическа доминанта, очовечавайки парадоксалното в граничност, където възможността за човешка оценъчност навично се губи.
Един благ поглед (по-близък до закачливата усмивка в разказите на O. Хенри, отколкото до спазматичната гримаса на типичен абсурдист), добре познат ни още от предходната книга на Георги Милев /„Десет минути”, АРС /, и тук с лекота стопява дистанцията между разказвач и читател...
Благодаря за внимателния, респектиращо задълбочен прочит!
ОтговорИзтриванеаз благодаря!
ОтговорИзтриванеи много радост по премиерно... време (и не само:))...
Ваня, предполагам, че няма да имаш нищо против да публикувам и в моя блог, щото в тази част, ама хич ме няма (критичната критика)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря и за този текст.
)) нямам против, разбира се /знаеш, радва ме този тип.. "съзаклятничество"/,
ОтговорИзтриванеи много - :)ки!