Романовият дебют "Виенски апартамент" на Р. А. Ангелова. ИК "Жанет45", 2012

             Роман е, да… Роман за разколебаната човешка идентичност, но не и за разколебаване на светлото и правото в женската идентичност. Прескачайки от делничното в необикновеното, с тъга, но и с усмивка, това повествование носи надежда – че в света на глобалното ни унифициране, идентичностите и доброто все още биха могли да получат „рестарт”... Защото – стигайки до фрагментите в италика, пак първо се стреснах... сетне се насладих на великолепието там. Из-от-такова балкански дълбоко тържество на женскостта (именно на женскостта, а не на някаква измислена женственост) са писани! Упиват без вино. И не просто са заявка за отказ да се фокусира само видимото, очевидното, прагматичното, повърхностното, в крайна сметка... Целят, струва ми се, поне напомняне-връщане към изначална, позабравена – и в концепцията на текста – спасителна за света женскост в божественото...
         Опитвайки пак да избягам от неподправено наивното наслаждение в прочита, казах си: роман е – незастинал в наследените класически определения на жанра – който обаче не играе по свирката на постмодерни формули, не се „разпада”, а по-правилно се „сглобява”, събирайки живите фрагменти от националности, съдби и индивидууми. Роман, който лично мен ме занимава не толкова с „непосилната лекота на битието”, а повече – с рядко „посилната” лекота на разказването за нелекото битие.