P.S. (читателската ми 2010)

Сега може да трябва немедлено да се ‘раирам’ и да изрева - съвсем справедливо и то - че ме дискриминират вече и като читател (по повод, че авторът на една от книгите на 2010, които намирам аз за забележителни, естествено е намерил за подходящо тя да не участва в инициирана от него читателска анкета). Е, няма да го направя... Понеже не „резултатът” от някаква анкета ми е важен, разбира се. И понеже за „дискриминацията” на книги (за ‘генеалогията’ и механизмите на нейното „случване”) мисля си, има какво повече да се рече и разкаже, вкл. из скромния авторов опит, пък и - за да не преувелича неволно значимостта на волни изпълнения и грухтения по тема „честна игра”.* Защото - да, за силните книги трябва да се пише (особено за премълчаваните, често и само поради простичката причина, че имената на авторите им не са сред ‘обичайните заподозрени за наградени’), и - възнамерявам да продължавам да го правя, независимо дали и кому (не) се харесва това.


-----------------------------------------------
* Патетичните сумтения и безогледните грухтения (без оглед през кое отверстие на кочината излизат) из блогове и тук-таме, нито са ми неочаквани, нито са непредвидени, обаче държа само да отбележа: никак не ми изглежда честно „честната игра” да е призвание и дело все на малцина, на които, оказва се, накрая се полагали отново ‘наказателните картони’ (без извинение за плитката иносказателност в случая)...