Вкратце: пак за Пегасите и златните магарета

Когато „някой“ се е наел с тежката задача да избира кому да бъде връчен поредния „Пегас“ за поезия (на един български конкурс с традиции), а известеният избор по-ясно от всякога подсказва, че избиращият мъчно различава пегас от кон и кон от осел, то тогава… всякакви „размисли дълбоки“ следва да попаднат в рубриката „Без коментар“.
Да, няма да зачета Августин …, отивам да препрочитам антични романи за магарето (този на Апулей, да кажем)…



http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1423935

2 коментара:

  1. Анонимен11:55 am

    По принцип обичам литературата, но съвременната е само чалгарщина. Затова трябва да се чете литературна класика.

    ОтговорИзтриване
  2. )) Всъщност… закачката ми с "магарешките мотиви" по-горе не казва, че "съвременната литература е чалгарщина". Имам предвид трайното тежнение на журитата (в ред издания на различни конкурси през последните години) да "награждават", т.е. да сочат като "образци" продукти на низовата "хедонистична" тенденция и да премълчават високата… Така (много често) прекрасни книги остават напълно невидими за хора които "по принцип" обичат литературата. Не изключвам и тази да е една от причините за прискръбното Ви обобщение, че „всичко е …“…

    ОтговорИзтриване